ФИФА - Международна федерация на футболните асоциации (FIFA - Federation Internationale de Football Association), е основана в Париж на 21 май 1904 година.
Документът за основаването й се подписва от представители на футболните асоциации на Франция (Union des Societes Francaises de Sports Athletiques - USFSA), Белгия (Union Belge des Societes de Sports - UBSSA), Дания (Dansk Boldspil Union - DBU), Холандия (Nederlandsche Voetbal Bond - NVB), Испания (Madrid Football Club), Швеция (Svenska Bollspells Forbundet - SBF) и Швейцария (Association Suisse de Football - ASF).
Известно време ФИФА съществува само на хартия
Първият конгрес на ФИФА се провежда на 23 май 1904 година. Тогава за президент на организацията е избран французинът Робер Гери. Задачите пред него и помощниците му са оформяне на федерацията, създаване на асоциации, които са истински национални представителства и привличане на нови членове (и най-вече на Британската футболна асоциация с нейните четирима членове - Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия).
ФИФА е само европейска федерация до 1909 г.
До 1909 г. ФИФА се състои само от европейски асоциации. Първи от другите континенти се присъединяват: Южна Африка (1909/1910 г.), Аржентина и Чили (1912 г.) и САЩ (1913 г.). Това присъединяване поставя началото на международната дейност на федерацията.
Ерата на Жул Риме
Проблемите между държавите преди Първата световна война се отразяват и върху развитието на ФИФА. В онова време на разединение за президент на световната футболна федерация е избран 48-годишният французин Жул Риме (на конгрес на 1 март 1921 г.). Тогава ФИФА има 20 членове.
За общо 33-те години председателство на Жул Риме федерацията търпи огромно развитие въпреки трудностите около Втората световна война. Риме реорганизира ФИФА и осъществява мечтите за истинско Световно първенство по футбол. Той напуска президентския пост след откриването на 5-тото Световно първенство в Швейцария. Тогава ФИФА наброява 85 членове.
Първото световно първенство по футбол - 1930 г.
През май 1928 година на конгрес на федерацията се взима решение за провеждане на световно първенство , организирано изцяло от ФИФА. Всяка страна-домакин се избира. Унгария, Италия, Холандия, Испания, Швеция и Унгария представят своите кандидатури за първия шампионат. Фаворит обаче е Уругвай, който тогава е двоен олимпийски шампион (през 1924 и 1928 г.) и същевременно през 1930 г. празнува 100-годишни от придобиване на независимостта си.
И така, първото Световно първенство се открива на стадион Сентенари в Монтевидео на 18 юли 1930 г.
Четири години по-късно "бащата на Световната купа" Жул Риме реализира мечтата си - 3-тото световно първенство се провежда в неговата родина Франция.
Пропуснатото световно първенство по футбол - 1942 г.
За четвърти път първенството на ФИФА трябвало да се проведе през 1942 г. Определянето на организатор на първенството се отхвърля на Конгрес в Париж през 1928 г. и шампионат през 1942 г. така и не се провежда. Изчаква се до 1 юли 1946 г., когато се състои следващият Конгрес. Тогава за страна-домакин е избрана Бразилия.
"Купата на Жул Риме"
Купата на Жул Риме
Четирите британски футболни асоциации се присъединяват към ФИФА през 1946 г. отново благодарение на президента на федерацията Жул Риме. Четири години по-късно 80-годишният Риме се оттегля от поста си по време на Конгреса в Берн. На 21 юни 1954 г. той става първият почетен президент на ФИФА. За последен път "бащата на Световното първенство награждава капитана на победилият отбор на Германия с "Купата на Жул Риме".
Президентите на федерацията
Четвъртият президент на ФИФА е белгиецът Рудолф Уилиям Сийлдрейърс - вицепрезидент на Жул риме в продължение на 25 години. През октомври 1955 г. умира.
Федерацията отбелязва своята 50-годишнина с общо 85 членове.
Приемник на Сийлдрейърс е Артър Дрюри, избран на 9 юни 1956 г. Преди това той ръководи Изследователския комитет за новите правилници на ФИФА и открива шестото Световно първенство в Стокхолм през 1958 г. Артър Дрюри умира през 1961 г. на 70-годишна възраст.
След него дейността на ФИФА се направлява от швейцареца Ернст Б. Томен до Извънредния конгрес на 28 септември 1961 г. Томен председателства организационния комитет за Световните първенства от 1954, 1958 и 1962 г. Негов приемник е сър Стенли Раус - 6-ият президент на федерацията. На 11 юни 1974 г. във Франкфурт той също като Жул Риме става Почетен президент на ФИФА.
Разширяване на ФИФА
Сред първите стъпки на новопридобилите независимост държави е присъединяването им към ФИФА. Броят на членовете нараства постоянно. Предаването на Световното първенство по телевизията също допринася за световната експанзия на организацията.
Финансирането на федерацията
Като частна институция ФИФА не получава правителствени субсидии и не ползва фондове на други източници. Средствата й идват само от приходите от Световното първенство. До 11 юни 1974 г., когато президент става бразилецът д-р Жоао Хавеланж. Той търси нови начини и средства за цялостно разширяване на ФИФА и организиране на дейността й.
Управлението на Хавеланж е нов етап в развитието на федерацията. Дотогава зависимостта й от почти единствените и крайно ограничени приходи от световни първенства с 4-годишни интервали я прави консервативна по отношение взимането на решения. Хавеланж бързо трансформира административно ориентираната институция в динамично предприятие.
Футболът, обществото и света
През последните 25 години футболът се наложи като най-популярната игра. Превърна се в тема и фактор за много други сфери освен в спорта - общество, търговия и политика. Той е част от индустрията на свободното време, отваря нови пазари за себе си и за бизнеса в света.
204 асоциации-членове
На 8 юни 1998 г. швейцарецът Джоузеф С. Блатер бе избран за приемник на Жоао Хавеланж - за осми президент на ФИФА. Той е работил във федерацията в продължение на 23 години и е съдействал за разширяването и до 204 членуващи футболни асоциации от цял свят.
Нед Дек 23 2007, 21:05
